Разследване на сайтове с детска порнография: Действия за закрила на децата
Детската порнография е тежко престъпление, което унищожава животите на децата. Този вид сайтове оперират в скрити мрежи, за да избегнат правоприлагащите органи. Те предлагат незаконно съдържание, което **причинява непоправима вреда** на жертвите. Използването им е неморално и подлежи на строги наказания.
Как да защитим децата в дигиталната ера
В дигиталната ера опасността не винаги идва от непознати в тъмни уеб сайтове, а често от привидно безобидни приложения, където възрастни се представят за връстници. Една майка разказа как дъщеря ѝ получила линк към сайт с „детски снимки“ — всъщност капан за събиране на лични данни и въвличане в незаконно съдържание. Защитата започва с открит разговор у дома: обяснете, че всеки сайт, който иска снимки или видеа от детето, е опасен, независимо колко „мил“ изглежда. Научете детето да вика вас веднага при подозрителен чат или линк, без да кликва. Проверете настройките за родителски контрол на всяко устройство и забранете анонимните браузъри. Въпрос: „Какво правим, ако някой ни изпрати гаден линк?“ Отговор: „Затваряме го, казваме на татко или мама и не го отваряме никога повече, защото това е капан.“ Редовно преглеждайте историята на търсенията заедно с детето, но без осъждане — така изграждате доверие, а не страх.
Основните заплахи онлайн за най-малките през 2025 г.
През 2025 г. основните заплахи онлайн за най-малките се фокусират върху злонамерени контакти чрез игрови платформи, където възрастни се маскират като връстници, за да изградят доверие и да изтръгнат лични данни или интимен материал. Децата все по-често попадат на псевдообразователни приложения с вградени чатботове, които ги насочват към вредни сайтове. Друга реална опасност са фишинг линковете, разпространени чрез „безплатни“ виртуални валути или skin-ове в игри, водещи към страници със сексуално съдържание. Родителите трябва да следят не само историята на браузъра, но и вътрешните съобщения в игрите.
- Неочаквани съобщения от непознати „деца“ с линкове към снимки или видеа.
- Фалшиви профили в приложения за рисуване или музика, предлагащи „частни“ разговори.
- Изскачащи реклами за „тайни“ сайтове след търсене на домашни задачи.
Ролята на родителите при разпознаване на рискови сигнали
Родителите са първата защитна стена срещу дигитални заплахи, затова разпознаването на рискови сигнали започва с наблюдение на промените в поведението на детето. Таен достъп до устройства, агресивна реакция при внезапно влизане в стаята или изтриване на историята в неподходящи часове – това са червени флагове. Обърнете внимание дали детето получава подаръци от непознати „приятели” в мрежата или започва да говори за сексуални теми извън възрастта си. Следете за нощни обаждания и паника при раздяла с телефона. Ранното забелязване на изолация, депресия или внезапен интерес към криптирани приложения често е ключът към предотвратяване на злоупотреба. Говорете открито за тези знаци, без да обвинявате детето.
Симптоми, които не трябва да се пренебрегват при промяна в поведението
Когато детето внезапно стане потайно около екрана, реагира агресивно при прекъсване на интернет сесията или започне да изтрива историята и кеша си ежедневно, това са ранни индикатори за тревожен контакт. Особено внимание изискват симптоми като регресия в поведението, например нощно напикаване или смучене на палец при по-големи деца, съчетани с кошмари и страх от самота. **Симптомите, които не трябва да се пренебрегват при промяна в поведението**, включват също внезапно получаване на подаръци от непознати „приятели“ онлайн и използване на нови тайни пароли. Ако детето се отдръпва от семейството, губи интерес към любими занимания и започне да говори за секс с думи, неподходящи за възрастта му, незабавната намеса е критична.
Въпрос: Кой симптом е най-спешен при скриване на онлайн активност?
Най-спешният сигнал е комбинацията от паника при питане за екрана и aggressive защита на устройството, особено ако детето запира браузъра при приближаване на възрастен – това често показва осъзнаване, че съдържанието е незаконно или вредно.
Правната рамка и наказанията за злоупотреба с материали
В България правната рамка срещу сайтове с детско порнографско съдържание е безкомпромисна, като Наказателният кодекс третира всяка злоупотреба с материали като тежко умишлено престъпление. Дори самото съхраняване или гледане на такива файлове носи лишаване от свобода от 2 до 6 години, а разпространението или предоставянето на достъп до тях – от 3 до 10 години. Ключовото е, че незнанието, че сте смъкнали такъв файл, не е оправдание, ако е имало обективна възможност да го проверите. Въпрос: „Какво става, ако само съм линкнал чужд сайт?” Отговор: „Дори публикуването на линк, който води до детско порно, се третира като разпространение и води до същата присъда.” Полицията изземва устройствата и следите в интернет са достатъчно доказателство, така че всяко участие, дори пасивно, води до реален затвор.
Какво казва Наказателният кодекс за разпространение на незаконно съдържание
Когато става въпрос за сайтове с детска порнография, българският Наказателен кодекс е безкомпромисен. Разпространението на такова съдържание, включително предоставянето му на други лица чрез линкове или файлове, се третира като тежко умишлено престъпление. Самото съхранение или показване може да доведе до лишаване от свобода, като разпространението на незаконно съдържание се наказва по-строго от държането му. Законът не прави разлика дали става въпрос за печалба или лична употреба – дори споделянето в частен чат е преследвано от прокуратурата. За непълнолетни жертви се прилагат по-високи минимални наказания. Важно е да знаете, че дори опитът за разпространение (например качване на файл) се счита за завършено престъпление. Не разчитайте на анонимност – IP трафикът се следи активно.
Въпрос: Какво казва Наказателният кодекс за разпространение на незаконно съдържание в частни групи?
Отговор: Член 159а третира всяко разпространение, независимо от аудиторията. Дори изпращането на един материал на един човек попада в обхвата на разпоредбата, като предвиденото наказание е от 2 до 8 години затвор. Няма „безобиден” сценарий – законът наказва самия акт на предаване, а не броя на получателите.
Разликата между притежание, гледане и разпространение – тежест на присъдите
Притежанието, гледането и разпространението на материали от сайтове със сексуално насилие над деца носят различна тежест в наказателния кодекс. Разликата между притежание, гледане и разпространение – тежест на присъдите определя, че разпространението се третира като най-тежкото деяние, с присъди от 5 до 15 години лишаване от свобода, тъй като активно умножава виктимизацията. Притежанието, дори без намерение за споделяне, се наказва с до 6 години, защото създава търсене. Гледането онлайн без запис често се квалифицира като „достъп до материали“, което носи по-ниска присъда – до 1 година, но само ако не е доказано съхранение. Съдът прави разлика между пасивно „кликване“ и активно сваляне, като последното почти винаги се преквалифицира в притежание. Ако притежавате дори един файл, тежестта скача значително, докато изпращането на линк към друг потребител вече се счита за разпространение.
| Деяние | Типична присъда | Ключов фактор |
|---|---|---|
| Гледане (без запис) | До 1 г. | Недоказано съхранение |
| Притежание | 1–6 г. | Брой файлове и наличие на софтуер за скриване |
| Разпространение | 5–15 г. | Брой получатели и системност |
Екстрадиция и международно сътрудничество при киберпрестъпления
При разследване на сайтове с материали за сексуална злоупотреба с деца, екстрадицията и международното сътрудничество при киберпрестъпления са решаващи, защото сървърите и операторите често се намират в различни юрисдикции. Чрез Европейската заповед за арест или договори като Будапещенската конвенция, заподозрените се предават бързо, без двойна наказателна проверка за тежките деяния. Въпреки че държави като Холандия или САЩ имат различни процедури, взаимната правна помощ позволява незабавно замразяване на дигитални доказателства, преди те да бъдат унищожени. Ефективността зависи от синхронизирани екипи като Eurojust и Interpol, които координират едновременни обиски и арести, за да предотвратят укриване чрез VPN или криптирани мрежи.
Технически методи за блокиране и филтриране в домашната мрежа
За ефективна защита на домашната мрежа от достъп до сайтове с детска порнография, комбинирайте DNS филтриране на ниво рутер (напр. OpenDNS FamilyShield) с плъгин за браузъра, който блокира конкретни URL адреси в реално време. Ключовото е многослойността: DNS спира заявката още преди да стигне до сървъра, а локален софтуер (като Net Nanny или Qustodio) сканира трафика за забранени ключови думи и изображения, дори ако сайтът е достъпен през VPN тунел. Активирайте и „безопасно търсене“ в Google и YouTube, но не разчитайте само на него – той не покрива peer-to-peer мрежи. За пълен контрол, задайте на рутера правило да блокира всички нешифровани HTTP заявки към известни blacklist IP адреси, като периодично обновявате списъка. Попитайте: „Какво става, ако детето използва мобилни данни извън дома?“ – Отговорът е, че тогава филтърът трябва да е инсталиран на самото устройство (MDM профил), а не само в рутера, за да покрие и външни мрежи.
Настройки на рутера за ограничаване на достъпа до опасни уебсайтове
Настройките на рутера са първата ви защитна стена срещу нежелан достъп до сайтове с вредно съдържание. Чрез административния панел можете да активирате родителски контрол на ниво DNS, като насочите заявките към филтриращи сървъри като OpenDNS FamilyShield. Това автоматично блокира домейни с криминален характер, без да инсталирате софтуер на всяко устройство. Допълнително, повечето рутери позволяват създаване на черен списък с конкретни URL адреси или ключови думи – въведете ръчно известни опасни домейни и задайте график за пълно спиране на интернета в определени часове. Включете и функцията за филтриране по категории, ако я поддържа фърмуерът. Проверявайте редовно логовете за опити за достъп, за да коригирате правилата. Така защитата на домашната мрежа става проактивна, а не реактивна.
Най-добрите родителски контроли за мобилни устройства и таблети
За ефективна защита на децата от рискови сайтове, най-добрите родителски контроли за мобилни устройства и таблети съчетават филтриране на DNS ниво с приложения за мониторинг. Инсталирайте решения като Qustodio или Family Link, които блокират достъпа до вредно съдържание в реално време и ограничават неизвестни браузъри. Активирайте безопасно търсене в YouTube и Google, като заключите настройките с PIN код. За iOS използвайте Screen Time за блокиране на成人 уебсайтове, а на Android – Google Family Link за одобрение на инсталации. Ключово е да разрешите само white-list браузъри и да забраните VPN приложенията, които заобикалят филтрите. Редовно проверявайте докладите за активност, за да коригирате пропуски в защитата.
Използване на DNS филтри и безопасни браузърни разширения
За ефективна защита от достъп до сайтове с вредно съдържание, насочете се към комбиниране на DNS филтри с разширения за браузъра. Първо, конфигурирайте рутера си да използва защитен DNS услугител като OpenDNS FamilyShield или Cloudflare Family – това блокира заявките на ниво мрежа, преди да достигнат до устройството. След това, инсталирайте разширения като uBlock Origin или BlockSite, които анализират URL адресите в реално време и прилагат допълнителни черни списъци. Така дори при опит за заобикаляне на DNS филтъра, разширението спира зареждането на страницата. Редовно проверявайте логовете на DNS за可疑 активност.
- Сменете DNS настройките на рутера
- Активирайте строг режим на блокиране в разширението
- Тествайте с известни опасни домейни за контрол
Как да подадем сигнал до органите на реда анонимно
Ако попаднеш на сайт с детско порно, **подай сигнал анонимно** до ГДБОП през техния сайт или на телефон 02 982 22 22 – не е нужно да казваш име. Можеш и през email protected, като използваш временен имейл, за да останеш напълно неразпознат. Важно е да дадеш точния линк към страницата и часовата зона, когато си я видял. Не правиш нищо нередно – сигналът се проверява, без да разкриват данните ти. Ако сайтът е в чужбина, пак пиши на българските органи – те пренасочват към Европол. Дръж скрийншот само за себе си, но не го публикувай никъде. Така помагаш за разследването, без да рискуваш собствената си сигурност.
Контактни точки в България – ГДБОП и Център за безопасен интернет
При установяване на сайт с материали за сексуална експлоатация на деца, вашите контактни точки в България – ГДБОП и Център за безопасен интернет са двата ключови канала за анонимен сигнал. Към ГДБОП можете да изпратите имейл на [email protected] или да се обадите на горещата линия 02/982 22 22, като не е нужно да разкривате самоличността си. Паралелно, Центърът за безопасен интернет приема сигнали чрез платформата safenet.bg, където има специална форма за вредно съдържание – тя ви позволява да подадете линк до страницата и да добавите описание, без да оставяте лични данни. Разликата е, че ГДБОП се фокусира върху наказателно преследване, докато Центърът действа като посредник, който проверява и препраща хостваното в чужбина съдържание към съответните международни мрежи. Изберете ГДБОП за спешни случаи с български IP адреси, а Центъра – за сайтове, регистрирани извън страната, тъй като те имат пряк достъп до INHOPE мрежата.
Стъпка по стъпка: как да документирате улики без да нарушавате закона
Започнете, като документирате улики без нарушаване на закона, като правите снимки само на екрана, без да отваряте или сваляте файлове – запишете URL адреса, времето и видимото съдържание. Не кликвайте върху връзки, не попълвайте форми и не правете записи на видео, които биха могли да се тълкуват като притежание. Съхранявайте всички бележки на хартия или на отделно, некриптирано устройство, което не е свързано с интернет. Предайте на органите само текстово описание и адреси, а не екранни снимки с графично съдържание – това предпазва вас от обвинения и запазва годността на доказателствата. Ако сте видели нещо, запишете точния час и вашия часови пояс, но не правете опит да проследявате потребители.
Фиксирайте само URL и време, без да запазвате файлове; предайте текстовата информация на полицията, за да останете в правно поле.
Какво се случва след подаване на жалба – процесът на разследване
След подаване на жалбата, сигналът ви се регистрира и получава уникален номер за проследяване. Разследващите органи извършват първоначална проверка на предоставените данни, за да установят дали има признаци за престъпление. Ако сигналът е за сайт с материали за сексуална експлоатация на деца, случаят се препраща към специализирано звено за киберпрестъпления. Те анализират дигиталните следи, IP адресите и хостинг услугите, за да идентифицират извършителя. Процесът на разследване включва и събиране на доказателства, като снимки на екрана и кореспонденция, които вие сте подали. Важно е да знаете, че анонимността ви се запазва, но ако предоставите контакт, може да бъдете извикани за допълнителни пояснения. След приключване на анализа, материалите се изпращат на прокуратурата за образуване на досъдебно производство. В зависимост от сложността, първоначалният резултат от проверката може да отнеме от седмици до няколко месеца.
Q: Какво се случва след подаване на жалба – процесът на разследване при анонимен сигнал?
След като подадете анонимния сигнал, той се сортира по приоритет. Ако съдържанието е активно и лесно достъпно, се издава спешна заповед за временно блокиране на сайта, за да се спрат разпространението на материалите. Едновременно с това, криминалистите започват да проследяват плащанията или рекламните мрежи, свързани със сайта, тъй като това често води до реален човек. Вие няма да бъдете информирани за всяка стъпка, но ако в хода на разследването се наложи вашият анонимен профил да бъде разкрит пред съда, ще бъдете уведомени предварително, освен ако това не застраши операцията. Получените доказателства се документират с времеви печат, за да бъдат валидни в съда.
Психологическа подкрепа за жертви и техните семейства
Специализираната психологическа подкрепа за жертви на сайтове с детско порнографско съдържание започва с кризисна интервенция, насочена към спиране на самообвинението и посттравматичния стрес. Терапевтичните сесии за семействата включват psychoeducation за механизмите на онлайн експлоатация, детска порнография за да се намали стигмата и хаосът в дома. Индивидуалната терапия се фокусира върху възстановяване на чувството за контрол и безопасност, като използва доказани методи като EMDR или когнитивно-поведенческа терапия. Семейната консултация помага за възстановяване на доверието и комуникацията, тъй като родителите често изпитват вторична травма и чувство за провал. Важно е да се работи със специалисти, обучени именно в онлайн сексуално насилие, защото общата травма терапия може да пропусне специфичния дигитален контекст. Парадоксално, но най-тежката фаза за жертвата често настъпва след спирането на разпространението на материалите, когато страхът от повторно виктимизиране в интернет остава постоянен. Подкрепата включва и стратегии за справяне с външни тригери, като известия или изображения, без да се изисква от жертвата да „забрави“.
Къде да потърсите помощ – специализирани консултанти и горещи линии
Когато детето е пострадало от такова съдържание, първата стъпка е да потърсите **специализирани консултанти по дигитална безопасност**, които работят с кризисни центрове за деца. Те ще ви насочат как да запазите доказателствата без да ги разпространявате. Националната гореща линия за изчезнали и експлоатирани деца (116 000) работи 24/7 и ви свързва с психолог, обучен за трафика на такива материали. Не се опитвайте сами да „разследвате“ сайта – това може да заличи следи и да влоши травмата. Потърсете и местния център за закрила на детето, където има правен консултант и терапевт за семейството. Горещите линии са анонимни и безплатни – позвънете още сега.
Потърсете 116 000 или кризисен център – там има специализирани консултанти и горещи линии, които водят семейството стъпка по стъпка към психологическа подкрепа и сигурност.
Терапевтични подходи за възстановяване след травматичен опит
След излагане на дете на съдържание от сайтове със злоупотреби, терапевтичните подходи за възстановяване след травматичен опит изискват незабавна и дългосрочна интервенция. Когнитивно-поведенческата терапия, ориентирана към травмата, помага за преработване на натрапчивите спомени, докато EMDR намалява физиологичната реакция на страх. Игровата терапия при малки деца позволява изразяване на неизказани емоции чрез безопасни метафори. Семейната системна терапия възстановява доверието и комуникационните модели, като учи родителите как да валидират чувствата на детето без да го карат да разказва отново детайли. Арт терапията и сензорната интеграция са ключови за регулация на нервната система при тежка дисоциация. Важно е терапевтът да работи в мултидисциплинарен екип, за да осигури предвидимост и контрол върху темпото на разкриване, без ретравматизация.
Възстановяването след травма от експозиция на злоупотреба изисква фазово-ориентирани терапии (стабилизация, преработване, реинтеграция), съчетани с психообразование на семейството и телесно-базирани техники за възстановяване на безопасността.
Изграждане на доверие между дете и възрастен – практически съвети
Когато дете е било изложено на вредно съдържание от типа на „Child Porno site“, първата стъпка за възстановяване е изграждане на доверие между дете и възрастен. Практически съвети включват активно слушане без прекъсване и избягване на въпроси, които поставят вина у детето. Възрастният трябва да потвърди, че вярва на разказаното, и да използва спокоен, неосъждащ тон. Безопасна комуникация с детето изисква да се даде време и пространство за изразяване на емоции, без прибързани обещания за „поправяне“ на ситуацията. Важно е да се спазват границите на детето – то само решава колко да сподели. Редовните, кратки разговори извън контекста на инцидента изграждат трайна връзка, основана на предвидимост и сигурност.
Образователни програми в училищата за дигитална хигиена
Образователните програми в училищата за дигитална хигиена учат учениците да разпознават сигналите за незаконно съдържание, включително и такива, свързани със сайтове с детска порнография, като наблягат на незабавното им докладване на възрастен. Ключов елемент е обучението за разликата между случайно попадение и целенасочено търсене, както и за психологическите последици от достъпа до такъв материал. Тези програми включват практически сценарии за блокиране на съмнителни връзки и замяната им с безопасни алтернативи за търсене на информация. Учениците се учат да засичат фишинг тактики и подвеждащи домейни, които често маскират нелегални платформи под привидно неутрални имена. Въпреки че фокусът е върху превенцията, програмите също така адресират и как да се реагира, ако съученик сподели подобен линк, без да го стигматизира, а като насочва към помощ от специалист. Практическите упражнения включват проверка на URL адреси и разпознаване на предупредителни знаци в рекламни банери, които водят към опасни зони в мрежата.
Иновативни уроци за разпознаване на манипулативни тактики онлайн
В часовете по дигитална хигиена, насочени към превенция на онлайн сексуалния тормоз, иновативни уроци за разпознаване на манипулативни тактики онлайн използват ролеви игри, в които децата разиграват сценарии с възрастен, който иска тийнейджърски снимки. Чрез интерактивни казуси учениците се учат да забелязват „комплименти“ или „заплахи“, използвани за изнудване. Например, ако непознат предлага ваучери за игри срещу „само едно видео“, урокът показва как да се отговори с „не“ и да се блокира контактът. Изключително важно е да се тренира разпознаването на „любовно бомбардиране“ като първа стъпка към злоупотреба в сайтове с незаконно съдържание.
- Практикуване на асертивни отговори при поискване на интимен материал.
- Анализ на реални (анонимизирани) диалози от капани за деца.
- Симулации на „приятелска“ принуда чрез фалшиви профили.
Ролята на учителите като първа линия за защита
Учителите са първата линия за защита срещу рисковете от сайтове с нелегално съдържание, защото децата им се доверяват и споделят тревогите си точно в класната стая. Те не трябва да чакат сигнал – достатъчно е да забележат промяна в поведението на ученик, задаващ неудобни въпроси, за да реагират веднага. Практическият им ход е да провеждат кратки, открити разговори за това какво да правят, ако попаднат на лош линк – без да осъждат детето. Важно е да обяснят, че докладването пред учител или родител не е „издаване“, а защита. Така учителят създава безопасно пространство, където детето знае, че може да потърси помощ, преди ситуацията да ескалира.
- Учителите да научат децата да разпознават подозрителни изскачащи прозорци или чат покани от непознати.
- Да изградят правило „кажи на мен първо“ – без страх от наказание.
- Да покажат как се блокира и докладва сайт от училищното устройство.
- Да отделят 5 минути седмично за бърз диалог за онлайн преживяванията им.
Игри и симулации, които учат децата на безопасно сърфиране
Интерактивните игри превръщат суровата тема за онлайн хищниците в разпознаваеми сценарии, където детето избира как да реагира на съмнителен линк или съобщение от непознат. Симулациите изграждат рефлекс за разпознаване на капани и незабавно блокиране, а не просто теоретични съвети. Чрез виртуален лабиринт от „фалшиви” дискусионни форуми и чат стаи, малчуганът се учи да различава легитимното съдържание от опасния трафик, свързан с вредни сайтове. Всяка грешка в играта води до визуален урок „защо”, което затвърждава правилото — без реална опасност. Така игри и симулации за безопасно сърфиране превръщат превенцията срещу опасни сайтове в навик, а не в забрана.
Чрез игрови сценарии и симулирани диалози децата тренират разпознаването на рискови сигнали, за да избягват сайтове с нелегално съдържание, преди дори да са ги посетили.
Създаване на сигурна парола и двуфакторна идентификация за профилите на децата
В контекста на защита от злонамерени сайтове, включително такива с незаконно съдържание, обучението на децата за създаване на сигурна парола и двуфакторна идентификация е критична превантивна мярка. Паролата трябва да е дълга минимум 12 знака, със случайна комбинация от букви, цифри и символи, без лични данни като имена или рождени дати. Двуфакторната идентификация (2FA) добавя втори слой, като изисква код от приложение или SMS при всяко влизане. Това прави профила неизползваем дори ако паролата бъде открадната чрез фишинг или кейлогинг. Децата трябва да разбират, че 2FA не е опция, а задължителна стъпка, особено за акаунти в социални мрежи и игри, където възрастни могат да ги примамват.
Проверка на настройките за поверителност в социалните мрежи
В училищните програми за дигитална хигиена, проверката на настройките за поверителност в социалните мрежи е критична защита срещу неправомерен достъп и злоупотреба с детски снимки, които могат да попаднат в сайтове със зловредно съдържание. Учениците трябва системно да ограничат видимостта на профилите си до „Приятели“, като деактивират геолокацията и публичното тагване. Редовният одит на поверителността в социалните мрежи включва преглед на приложенията с достъп до акаунта и премахване на неизвестни трети страни. Дори временна публикация може да бъде изтеглена и разпространена без контрол, затова проверката е превантивна мярка, а не еднократно действие. Последователността е: 1) отваряне на менюто за сигурност, 2) задаване на максимални ограничения за контакт и търсене, 3) активиране на известия при опит за влизане от ново устройство. Това директно намалява риска от кражба на визуален материал за незаконни цели.
Какво да правите, ако детето ви получи неподходящо съобщение
Ако детето ви получи неподходящо съобщение, особено съдържащо линк към сайт с детска порнография, първата стъпка е да запазите спокойствие и да не изтривате нищо. Направете екранна снимка на съобщението, включително името на изпращача и часа на получаване – това е доказателство за сигналните органи. След това незабавно блокирайте контакта и активирайте родителския контрол, за да ограничите достъпа до подобни ресурси. Подайте сигнал до Киберпрестъпността на МВР или към Националния център за безопасен интернет, като предоставите запазените данни. Обсъдете с детето, че не е негова вина, и го научете да не отговаря на непознати, а вие проверете историята на браузъра за допълнителни следи от посещения на опасни платформи.
